Маршрутизаторът (на английски: router, рутер) е самостоятелно устройство, което е част от компютърните мрежи и служи за управление на разпределянето на трафика (пакетите) информация между различни мрежи или различни сегменти от дадена мержа. Маршрутизаторът работи на слой 3 от седемслойния OSI модел. Тоест, маршрутизаторът работи с IP, а не с MAC адреси, по което се различава от суича и хъба. Ако до някое IP връзката е през маршрутизатор, а не през суич или хъб, то ние не научаваме неговия MAC адрес. За определяне на пътя за предаване на данните и насочване на пакетите маршрутизаторът използва таблица за маршрутизация въз основа на информацията за топологията на мрежите, към които е свързан. Тази таблица маршрутизаторът си прави сам, като си набавя информация, а при някаква промяна си актуализира сам, „разпитвайки“ другите маршрутизатори кой докъде е свързан. Това става чрез съответните протоколи за маршрутизация Възможно е и ръчна намеса в тази таблица, ако по някакви съображения се желае дадена връзка да се прекарва само по някой от възможните пътища. Ако в таблицата му липсва даден маршрут, започва разпитване дали някой от достъпните маршрутизатори не знае, а те разпитват по-натам по веригата. Ако се намери път, таблицата се допълва, а пакетът се изпраща. Ако не се намери, пакетът се отхвърля. Именно автоматичното съставяне и актуализиране на таблицата с пътищата (рутинг таблицата) е направило IP протокола основа на Интернет. Някои сведения Рутерът най-често е свързан с кабели. Друг вид рутер е безжичният рутер, който разпространява сигнала до другите устройства в мрежата чрез електромагнитно излъчване с определена честота. В този случай обаче на дневен ред излизат въпросите по сигурността, тъй като ако е зададен свободен достъп, всеки с Wi-Fi интернет в района може да улавя сигнала му. Затова потребителят може да ограничи достъпа до безжичния рутер, като промени настройките му.
--------------------------------------------------------------------------------------------
Флаш-памет — разновидност на енергонезависима препрограмируема памет. Реализира се върху полупроводникови чипове по планарна технология. Произвеждат се два основни типа флаш-памет: NOR (логика NOT OR) и NAND (логика NOT AND). И в двата типа памет като елементарни клетки за съхранение на информацията се използват полеви транзистори. Флаш-паметта може да бъде прочетена произволен брой пъти, но записването в нея е ограничено (обикновено около 10 000 пъти). Причината е, че за извършването на запис е необходимо отначало да се изтрие участъкът от паметта, а участъкът може да издържи само ограничен брой изтривания. Тъй като изтриването става на цели участъци, не е възможно да се замени само един бит или байт, без да се изтрие целият участък (това ограничение се отнася за най-популярния тип флаш-памет— NAND) Предимството на флаш-паметта пред RAM и DRAM паметите е нейната енергонезависимост — при изключване на захранването съдържанието на паметта се запазва. Предимството и пък пред твърдите дискове, CD-ROM и DVD е отсъствието на движещи се части. Затова флаш-паметта е компактна, евтина (като се отчете стойността на устройствата за четене и запис при посочените) и предоставя по-бърз достъп. Недостатък в сравнение с твърдите дискове е относително малкият обем: обемът на най-големите флаш-карти е около 8 Gb. Работата по увеличаване на обема продължава. Благодарение на компактността, евтината цена и липсата на нужда от захранване, флаш-паметта се използува широко във вид на флаш-карти в портативни устройства, работещи с батерии — цифров фотоапарат и видеокамера, цифров диктофон, MP3-плейър, PDA и др. Във формата на USB флаш пък се използва за съхранение на информация в компютрите. Вграденото програмно осигуряване в различни мрежови и периферни устройства (рутери, принтери, скенери) също все по-често се записва на този тип памет. Флаш-картата (от англ.- Flash-card) e вид компактен и преносим носител на електронна информация. Използва флаш-памет (от англ. - Flash-memory) за съхранението и. Различни флаш-карти Различни флаш-карти Използва се във почти всички видове цифрови фотоапарати, както и в много други електронни устройства. Съществуват редица модели флаш-карти, като някои от тях са взаимозаменяеми, но повечето-не. По физически размер коя да е флаш-карта обикновено е по-малка от стандартна кредитна карта. Капацитетът, доскоро измерван в мебибайти [MiB] вече достига няколко гибибайта [GiB]. Физическият принцип на работа е подобен на тази на EEPROM. Записващите и изтриващи напрежения при флаш картите са (най-често) 5, 3.3 и 2.5 V, а информацията в тях може да се презаписва многократно (приблизително до 1 000 000 пъти). Видове Най разпространените видове флаш-карти са: * PC-card [PCMCIA] * Compact-Flash (тип I и II) [CF-1, CF-2] * Smart Media [SM] * Multi-Media [MMC] * Secure Digital [SD], miniSD [miniSD], microSD [µSD] * Memory Stick [MS], Memory Stick Duo [MS Duo], Memory Stick Micro M2 [??] * xD-Picture Card [xD]
------------------------------------------------------------------------------------------------
USB флаш, или флаш драйв (на английски: flash drive) или често съкратено флаш, е вид енергонезависима компютърна памет, комбинирана с USB (universal serial bus) интерфейс, който служи за бърза и лесна връзка с компютър. Тази памет е малка по размер, може да се използва за многократно записване на информация и е много удобна. На пазара се предлагат различни по капацитет памети - от десетки мегабайта (Мb) до няколко гигабайта (Gb).
---------------------------------------------------------------------------------------------
Уеб камера е видеокамера, която може да предава видео в реално време през World Wide Web, програма за чат или друга компютърна програма, в която има опция за видео връзка. Уеб-камери се наричат и цифрови камери, които качват изображения на уеб сървър, непрекъснато или през определен период от време. Това може да бъде постигнато чрез камера, включена към персонален компютър, или чрез по-специализирана апаратура. Камерите, използвани за видеоконферентна връзка обикновено са под формата на малка, лесно преносима камера с относително малки възможности, включваща се директно към персонален компютър. Понякога за тази цел се използват и аналогови видеокамери, свързани към компютъра чрез извличаща платка.
Компютър