Речник на често използвани термини
Browser / Браузер - софтуерно приложение, използвано за намиране и показване на уеб-страници. Повечето съвременни браузери могат да представят мултимедийна информация, включително звук и видео.
Cache / кеш - Браузърът "кешира" уеб-страници: записва ги в някаква своя директория, за да може при повторно поискване да не ги зарежда пак от интернет, а директно да ги покаже.
Cookie - (англ. бисквитка) Съобщение, предадено на уеб-браузер от сървър. Браузерът пази съобщението във файл cookie.txt и го изпраща обратно на сървъра всеки път, когато зарежда страница от него. Основната цел на т.нар. "бисквитки" е идентифициране на потребителите.
Chat / Разговор - комуникация в реално време през интернет. Въведеният от един потребител текст се появява почти незабавно на мониторите на събеседниците му.
Crack / Крак - незаконно проникване в компютърна система или незаконно копиране на комерсиален софтуер чрез разбиване на различните използвани защитни и регистрационни техники.
Cyberspace / Киберпространство - терминът се отнася до виртуалното пространство, създадено от компютри и / или мрежи, било то интернет, компютърни игри или виртуална реалност. За пръв път го използва Уилиам Гибсън през 1984 в книгата си Neuromancer.
Dial – up - връзка към интернет, използваща телефонна линия.
DNS: Domain Name System - интернет-услуга, която превежда имена на домейни в IP адреси. Думите (имена на домейни) са по-лесни за запомняне от последователностите от числа (IP адреси). Интернет обаче е базиран на IP адреси, така че при всяко използване на име на домейн, DNS трябва да намери съответния му адрес.
Domain / Домейн - Група компютри и устройства в мрежа, администрирани като едно цяло с общи правила и процедури. В интернет домейните се определят от IP адреси: за всички страници с обща начална част на IP адрес се казва, че са от един домейн.
Dotcom / Дотком: произлиза от.com адреса, използван от търговските сайтове и се отнася до уеб-страници, използвани за комерсиални цели.
Download - Копиране на информация (обикновено цял файл) от основен източник към периферно устройство. Често се използва в смисъл на копиране на файлове от уеб-сървър на собствения компютър на даден потребител.
E-mail / Е-мейл - електронна поща, изпращане на съобщения през комуникационни мрежи до даден индивид или група. Към съобщенията може да има прикрепени различни файлове.
Еmoticon / Емотикон - личица, нарисувани със символи. Използват се, за да придадат на текста емоция и да ограничат недоразуменията.
Еncryption / Криптиране - ефективен начин да се защити информация: кодиране на данните при трансфер, така че да не могат да бъдат разбрани или променени от трета страна.
FAQ: Frequently Asked Qiestions - често задавани въпроси. Списък от въпроси и отговори, имащи за цел да помагат на новите потребители на дадена интернет услуга да се запознаят с нея или да потърсят решение на технически проблеми.
Firewall - система, целяща да предотврати неоторизиран достъп до или от частна мрежа. Може да бъде софтуерно или хардуерно базирана – или комбинация от двете. Често се използва за спиране на неразрешен достъп от интернет до локални мрежи, особено интранет-и.
Freeware - малко неопределен термин, използващ се за безплатен софтуер, чийто програмен код, обаче, не е непременно достъпен за потребителите.
Flash: Формат за анимация. Поради сравнително малкия си размер на файловете и широките си възможности е силно популярен в интернет.
FTP: File Transfer Protocol – механизъм, по който файлове могат да бъдат изпратени от един компютър на друг през интернет.
Hacker /Хакер - Оригиналното значение на този жаргонен термин е "компютърен ентусиаст" – някой, който харесва изучаването в дълбочина на програмни езици и компютърни системи. Напоследък обаче думата "хакер" се свързва предимно с лица, получили неоторизиран достъп до компютърни системи с цел да откраднат или повредят информация.
Host/хост - (oт англ. host – домакин) Най-общо така се наричат всички, които осигуряват инфраструктурата за някаква компютърна услуга. Например компаниите, които "хостват" уеб-страници, осигуряват необходимите хардуер и софтуер, а съдържанието на сайтовете може да бъде контролирано от някой друг.
HTML (HyperText Markup Language) – стандартен (несвързан с някоя конкретна платформа) език за създаване на документи в глобалната мрежа.
HTTP (HyperText Transfer Protocol) – основен протокол, използван от глобалната мрежа. HTTP определя как се форматират и изпращат съобщения и какви действия трябва да предприемат уеб сървърите и браузърите в отговор на различни команди. Когато въведете адрес на сайт в браузера си, всъщност изпращате HTTP команда до уеб-сървъра, която му казва да ви изпрати исканата страница.
Hypertext /хипертекст: текст, който е подреден нелинейно. Конкретно в www документите, натискането на някое място на страницата (hyperlink – хипервръзка или само link – връзка), препраща към друга част на документа или към нова страница.
Internet / интернет - Глобална телекомуникационна мрежа, свързваща милиони компютри. За разлика от други реализации, при които системата се контролира централно, интернет по идея е децентрализиран. Всеки сървър е независим и операторите му могат да избират кои локални услуги да предоставят на цялата Интернет общност и кои – не.
IP (Internet Protocol) – Интернет Протокол. Този протокол определя точния
формат на пакетите информация, както и системата на адресиране на глобалната мрежа. Всеки компютър в интернет има номер, наречен IP адрес. Той се състои от четири числа между едно и 255, разделени с точки и служи за идентифициране на машините в мрежата. В повечето системи IP e комбиниран с протокол от по-високо ниво, наречен TCP (Transport Control Protocol), който устновява виртуална връзка от източника към крайната цел.
IRC (Internet Relay Chat) - система за чат в реално време, развита в края на осемдесетте. IRC e тематичен, разделен на канали. За да го посети, човек има нужда от специален софтуeр, най-популярният IRC клиент е mIRC.
ISP (Internet Service Providers – доставчици на интернет-услуги) Компания, която осигурява връзка към интернет и други услуги на клиентите си.
ISDN (Integrated Services Digital Network) – международен комуникационен стандарт за предаване на глас, видео и информация през дигитални или нормални телефонни линии. ISDN позволява трансфер от 64 Kbps.
Java - Обектноориентиран език за програмиване от високо ниво. Езикът е базиран на идеята за "виртуална машина" – отделна програма, която транслира Java в нещо специфично за дадена компютърна система. Някои черти на езика го правят много удобен за употреба в глобалната мрежа.
LAN (Local Area Network) Локална компютърна мрежа. Повечето такива мрежи са ограничени до една сграда или група сгради.
Mailing list: Списък от е-мейл адреси, събрани под общо име. Когато съобщение е изпратено до общия адрес, всички от списъка го получават. Има различни мейлинг лист-сървъри, които поддържат списъци за различни он-лайн дискусии и обмяна на информация.
Modem (Modulator-demodulator) / Модем – устройство, позволяващо на компютър да предава информация по стандартните телефонни линии. Данните на компютъра са записани цифрово, докато телефонът предава информация посредством аналогови сигнали. Модемът конвертира тези две форми една в друга.
Newsgroups - форуми за обмен на информация и мнения през интернет. Мрежата от такива 'нюзгрупи' е известна като Usenet.
PDF (Portable Document Format) - Файлов формат, създаден в Adobe Acrobat. Форматът запазва оригиналния вид на документите и прави възможно публикуваните в интернет страници да изглеждат по същия начин като хартиения си еквивалент.
Plug-iN: Хардуерен или софтуерен модул, който добавя нови черти към вече съществуваща система. Най-често използвано като име за малка програмка, която добавя допълнителни функции към програма, която вече сте инсталирали.
POP (Post Office Protocol) - mротокол, използван за получаването на поща от мейл-сървър.
Portal: Портал – уеб-сайт, който предлага широк кръг различни услуги, като например база данни с връзки, търсене на информация, е-мейл, форуми и други.
Protocol / Протокол – приет формат, набор от правила за предаване на информация от един компютър на друг. Има много стандартни протоколи за различни цели и типове данни.
Proxy server / Прокси Сървър – сървър, който стои между потребителско приложение (например браузър) и истински сървър. Проксито приема всички заявки до истинския сървър, проверява дали може да ги изпълни и ако не успее, тогава ги изпраща до местоназначението им. Основно това се използва за ускоряване на зареждането на уеб сайтове: ако вашият доставчик, до когото имате бърз достъп, поддържа прокси сървър с копия от популярни страници, вие можете да ги теглите директно от него, вместо от по-отдалечени сървъри.
SMTP (Simple Mail Transper Protocol) - протокол за прехвърляне на поща между сървъри. Повечето мейл системи, които изпращат поща през интернет го ползват, за да я предават от един сървър на друг. Употребява се и за изпращане на собщения от мейл-клиент до сървър. За получаване на изпратените съобщения се използват POP или IMAP протоколи.
Router - устройство, свързващо локални мрежи. Рутерът определя следващата точка от мрежата, към която трябва да бъде изпратен пакет информация, за да достигне до крайната си цел.
Search Engine / търсачка - он-лайн база данни с интернет-ресурси, в която потребителят може да търси каквото го интересува.
Server - сървърът е компютър или устройство в мрежа, които контролират – и дават достъп до различни ресурси. Най-често думата се свързва с мощните машини на различни компании, на които се намира разнообразна информация, например уеб-сайтове.
Spam - нежелана поща, разпращана масово на много хора наведнъж. Обикновено реклама на някакъв продукт или услуга. Общоприетото мнение е, че наименованието спам идва от известен скеч на Monthy Python.
Shareware - софтуер, който е безплатен – или почти – за потребителите, които желаят да го пробват. През безплатния пробен период клиентът може изпробва и използва програмата. Ако желае да я ползва и след това, трябва да плати някаква – обикновено неголяма – такса. Това често изисква регистрация на програмата към компанията, която я е създала, в замяна на което потребителят получава техническа помощ и възможност да премине към по-високите версии на същия продукт, когато и ако те се появят на пазара.
SSI (Server-Side Include) – тип HTML коментар, който дава указания на сървър динамично да генерира информация за дадената уеб-страница всеки път, когато тя се извиква. SSI може да се използва за изпълняване на програми, чиито резултати след това да бъдат показани. Страниците, съдържащи SSI, често имат разширение.shtml.
Telnet - термин отнасящ се до до връзката през интернет с отдалечени машини, възможна поради наличието на т. нар. Telnet протокол. Телнет позволява отдалечен достъп – дава възможност да се създават, редактират и изпълняват файлове, без да се налага потребителят физически да е на едно и също място с компютъра, на който работи.
Terminal - устройство, което позволява да се комуникира с компютър. В общия случай терминал е комбинацията между клавиатура и дисплей. С появата на мрежовите технологии, "терминали" започват да се наричат и персоналните компютри, свързани към дадена мрежа.
URL: (Uniform Resource Locator) – глобалният адрес на документи и други ресурси в интернет. Първата част на адреса показва използвания протокол (обикновено http или ftp), а втората – IP aдреса или името на домейна, където се намират търсените ресурси.
World Wide Web – трудно е да се определи еднозначно, но най-често се определя като услуга в интернет, наред с електронната паща, чата и нюзгрупите, чрез която имаме достъп до милиони документи, свързани в колекции. Базира се на хипертекста и мултимедийното представяне.
Web Site – съвкупност от свързани страници или файлове, които се намират на определено място в мрежата и се възприемат като единно цяло, обикновено с един автор.
Webmaster – лице, отговорно за администриране на сайт
Централен процесор
- на английски е CPU (Central Processor unit). Абсолютно задължителен
елемент. Почти винаги за по-кратко го наричат само процесор. Това е
"мозъкът" на компютъра, елементът, който изпълнява поставените от вас
задачи. Скоростта му, наричана още тактова честота се измерва в
МегаХерци (MHz). При равни други условия процесорът с по-висока тактова
честота ще е по-бърз. Архитектурата на различните процесори обаче е
различна и затова има случаи, при които един процесор с по-ниска
тактова честота извършва нещо по-бързо от друг процесор с по-висока
тактова честота. Реалната производителност на един компютър се измерва
в брой операции за секунда, но освен от процесора тя зависи и от други
неща.
Оперативна памет
- на английски се нарича RAM (Random Access Memory). Абсолютно
задължителен елемент. Това е много бърза памет, в която програмите и
информацията се поместват след тяхното извикване. Обемът й се измерва в
МегаБайтове (MB). По принцип, колкото повече е тази памет, толкова
по-висока производителност ще има един компютър. Това обаче не винаги е
така. Оперативната памет - също като всяко друго нещо - струва пари. И
затова няма смисъл да купувате повече от необходимото количество.
Скоростта на тази памет се измерва в честотата, на която тя може да
работи и отново мерната единица са MHz. За скоростта на паметта обаче
има значение и нейното средно време на достъп, което се измерва в
наносекунди (ns). Колкото по-ниска е стойността на ns, толкова по-бързо
дадена памет може да даде информация, намираща се в нея.
Дънна платка
- за по-кратко често се нарича дъно, също и системна платка, а на
английски е MotherBoard (може да се съкрати на MB, но това се прави
рядко защото може да се получи объркване с МегаБайтове). Абсолютно
задължителен елемент. Това е основната платка, върху която се монтират
повечето от останалите елементи. Всички задължителни елементи без
периферията се монтират върху дъното. Самата дънна платка може да
поддържа различни системни честоти (отново измерващи се в MHz), а
понякога има и различни екстри. Една дънна платка може да поддържа
различни процесори, но винаги от един и същи тип. Смяната на процесора
с такъв от друг тип почти винаги налага и смяна на дъното. Всяко дъно
има различни слотове за поставяне на платки. Това са един или два слота
тип ISA (много остарял, но все още се поддържа и в най-съвременните
дъна с цел съвместимост, все още се ползва само от аудио и мрежови
карти, и то рядко), няколко слота PCI (каквито са повечето карти), и (в
по-новите дъна) един слот AGP (той е специализиран за графични карти).
Твърд (хард) диск
- на английски HDD (Hard Disk Drive). Почти задължителен компонент,
нямат го само терминалите. Това е паметта на вашият компютър, на него
се инсталират операционната система и програмите, запазват се всички
данни и по-късно се извикват от тази постоянна памет. Неговият обем се
измерва в МегаБайтове (MB), скоростта на въртенето му - в обороти в
минута (rpm - rotates per minute), а средното време за достъп до данни
на него - в милисекунди (ms).
Дискетно (флопидисково) устройство
- или просто флопи. На английски е FDD (Floppy Disk Drive). Не е
задължително, но е много полезно и почти всички компютри го имат. Служи
за четене на дискети. Дискетите са преносими носители на данни. Винаги
е много по-бавно от който и да е твърд диск.
Графичен адаптер
- нарича се още графична (видео) карта. Този компонент е задължителен,
освен ако дънната ви платка няма вградена функция да работи и като
видео карта. Функцията й е да изпрати към екрана сигнали, които след
това виждате като образ на монитора. Всяка видео карта има различни
възможности. Едни функции са вградени в някоя карта, а други не.
Допълнителните функции позволяват на картата да извършва дадени задачи
по-бързо. Графичният процесор (имат го всички видео карти от последните
няколко години) е мозъкът на видео картата, елементът, който изчислява
почти всичко. Графичната карта също си има и памет, измерваща се в
МегаБайтове (MB) или КилоБайтове (KB) за старите карти. В зависимост от
това колко памет има картата, тя може да покаже различен брой цветове.
Най-старите видеокарти са на слот ISA, по-съвременните са на PCI, а
най-новите - на AGP. Това не означава, че ако една видеокарта е с PCI
интерфейс, тя не може да върши чудесна работа. Единствено картите за
слот ISA трябва да бъдат избягвани, понеже само те не се произвеждат, и
то отдавна. От няколко години насам видеокартите, които се произвеждат
работят и като графични ускорители, т.е. изпълняват функции, които
иначе ще натоварят централният процесор.
Аудио карта
- на английски е sound card. Този компонент осигурява на компютъра
възможността да възпроизвежда и записва звук. За целта разбира се
трябва да имате слушалки или тонколони (за възпроизвеждане) и микрофон
(за запис). Не е необходим модул, много компютри нямат такава карта.
Компактдисково устройство
- на английски е CD-ROM. И това не е задължителен компонент, но е много
полезно нещо. Без такова инсталацията на която и да е операционна
система би продължила часове. Освен четящи, има и записващи CD-ROM
устройства (CDR), а също и презаписващи (CDWR).
DVD-ROM
- това е нещо като усъвършенстван CD-ROM. Има многократно по-голям
капацитет и се използва за разпространение на цифрови видеофилми и за
публикуване на големи софтуерни пакети, които иначе биха заели по
няколко компактдиска.
Монитор
- единствената функция на това устройство е да покаже на потребителя
какво прави. Мониторите са два основни вида - с електроннолъчева тръба
(CRT) и дисплеи с течни кристали (LCD). Могат да са цифрови или
аналогови. Размерът на екрана на монитора се измерва в дължината на
диагонала му (както при телевизорите), като мерната единица са
инчовете. Освен размера, мониторите притежават още няколко
характеристики. Най-важната от тях от тях е честотата на опресняване,
която показва колко пъти в секунда се опреснява образа. Измерва се в
Херца (Hz). При стойност, по-ниска от 72 Hz човешкото око улавя
пречертаването на образа и се изморява. Колкото по-висока е стойността
на тази характеристика, толкова по-малко ще се изморява окото. От
значение е също така разстоянието между точките. Добре е то да е
най-много 0.28 mm (милиметра). Казаното дотук важи с голямо значение
само за първият вид монитори. За разлика от CRT, LCD мониторите не
могат да поддържат ефективно повече от една разделителна способност,
затова не са много подходящи за дизайнерите.
Клавиатура - на английски е keyboard. Това е стандартното входно устройство, т.е. с него въвеждате данни в компютъра.
Мрежова карта
- на английски е LAN (Local Area Network) card. Служи за връзка между
компютъра и мрежата, към която е свързан той. Съответно е необходима
само когато компютърът е свързан с локална мрежа. Интерфейсът й може да
е ISA или PCI.
Модем - на английски е modem. Модулира и демодулира сигнали за да може компютърът да осъществява връзка с мрежа през телефонна линия.
Скенер
- на английски е scanner. Функцията на това устройство е да сканира
данни (текст, илюстрации / снимки), които са на хартия, за да могат да
се запазят в компютъра. Може да бъде черно-бял или цветен.
Принтер
- на английски е printer. Върши точно обратната работа на скенера -
разпечатва на хартия всички данни, които пожелаете. Принтерите са 3
основни вида - матрични, мастиленоструйни и лазерни. Един принтер може
да бъде цветен или черно-бял. Матричните принтери ползват лента (както
при пишещите машини). Мастиленоструйните принтери ползват цветна или
черно-бяла глава (могат да се сменят), а лазерните принтери ползват
цветен или черен тонер (това е много фин прашец). Най-качествен печат
се постига с лазерен принтер. На какъв принцип работят принтерите?
Матричните ползват малки иглички, които удрят мастилената лента и така
мастилото се отпечатва върху хартията. Принципът е много подобен на
работата на пишещите машини. Мастиленоструйните принтери работят чрез
впръскване на ситни капчици мастило в хартията през малки дупчици
(дюзи). Лазерните принтери ползват лазерен лъч за да "изрисуват" образа
по светлочувствителен барабан. След това този барабан се завърта и
тонерът полепва по осветените от лазера части. Когато хартията премине
над този барабан тонерът се прехвърля на нея и в резултат се получава
един наистина много качествен печат. Скоростта на принтерите се измерва
в страници в минута (ppm - pages per minute), а паметта им - в
МегаБайтове (MB).
Посочващо устройство
- мишка (на английски е mouse) или друго съвместимо с нея. Това е
най-разпространеното посочващо устройство. Служи за придвижване на
курсора по екрана и улеснява извършването на много операции. Освен
мишка може да се ползват и алтернативни посочващи устройства
(координатно топче - trackball; графични таблети и др.)
При работата си с компютрите често ще се натъквате на понятието "компютърна периферия".
Какво представлява тя? Това са всички устройства, които осигуряват
възможност на централния процесор да предава, приема и съхранява
информация от и към заобикалящата го среда, и които са външни за самият
централен процесор. Ето още едно определение: това са всички
устройства, които са свързани към компютъра и се управляват от него
(по-точно от централния процесор). Могат да бъдат входни, изходни,
входно-изходни, памети.